8.5.16

Надежда

Вчера, реших да се разходя. Времето изглеждаше сърдито. Усмихнах му се, а лицето му ставаше все по-сиво.
Каза ми, че колкото и да му се усмихвам, то няма да ми отвърне със същото. Не се нуждае от никой и няма да заеме ничия страна.
Независимо какво бе неговото решение, аз не се отказах. Едва излязъл, изпитах заканата му. Намокрих се, обилно. И въпреки това ми хареса.
Днес също реших да се разходя. Отново се намокрих, макар и по-малко.
Утре ще направя същото. Вдруги ден пак.
Все някой ден ще ми се усмихне обратно.

No comments: